Кърмене
ЕСТЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ
„ Малкото дете, родено вчера, живее от млякото и обичта на майката.”
Омир
Майчиното мляко е най-добрата храна и защита за новороденото. През еволюцията на човечеството, природата се е погрижила да осигури всичко необходимо за правилното физическо и психомоторно развитие на бързо растящия детски организъм. Кърменето, в идеалния случай, трябва да продължи до 6 – 12ия месец като през второто шестмесечие се въвеждат постепенно по-консистентни храни. Установено е, че съставът на майчиното мляко се адаптира постоянно към растящите нужди на бебето, като антителата и други имунологични фактори, съдържащи се в него го защитават от инфекциите, присъстващи в околната среда.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАЙЧИНОТО МЛЯКО?
Кърмата е видово специфично мляко, което съдържа вода, белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали, микроелементи и други.
1. Вода – майчиното мляко съдържа преди всичко вода, като всички негови съставки са така разтворени в нея, че задоволяват непрекъснато променящите се потребности на детето. Многото проучвания върху състава и функциите на кърмата дава основание на СЗО ( Световна Здравна Организация ) да въведе термина „изключително кърмене”, при което детето се храни само с кърма без допълнителен прием на други храни и течности.
2. Белтъци – те са основен градивен материал. Представени са от суроватъчен протеин (предимно лакталбумин) и казеин в съотношение 2:1. За сравнение, в кравето мляко съотношението между двете съставки е 1:4. Казеинът е по-трудно смилаем, преципитира (пресича се) в стомахчето на новороденото като образува едри флокули (големи влакна), коитo се смилат много по-трудно. За разлика от него, суроватъчният протеин, който е по-голямата част от белтъците в майчинaта кърма е по-лесно разтворим във водна среда и по-лесно смилаем.
3. Мазнини – в майчиното мляко са от голямо значение за развитието на нервната система, зрението, съдовата и имунната система. Те са представени от наситени и ненаситени мастни киселини (моно- и полинененаситени). От особено значение за развитието на ретината и нервната система са намиращите се в кърмата арахидонова (АА) и докозахексаенова киселина (ДНА) - принадлежат към клас омега–3 полиненаситени мастни киселини. Установено е, че те са в по–високо количество в мозъка на кърмените деца, като удължаването на кърменето влияе върху по–добрите познавателни функции в по-късна възраст. Съдържанието на мазнини, съотношението между наситените и ненаситените мастни киселини в майчиното мляко, както и това между ДНА и АА е различно и зависи от много фактори, един от които е храненето на майката. Мастният състав на кърмата е толкова уникален, че той трудно може да бъде наподобен в изкуствено мляко.
4. Въглехидрати – основният въглехидрат в майчиното мляко е лактозата. Тя е единствената храна за мозъка на новороденото дете, доставяйки енергия за сметка на глюкоза. Нейната биологична роля не се изчерпва само като енергиен източник, а и като източник на галактоза, структурен елемент при миелинизацията на нервните влакна, за формиране на здравословна чревна флора, фактор, определелящ консистенцията на изпражненията.
5. Минерали и микроелементи – при правилно хранене на кърмачката, чрез майчиното мляко се осигурява всички необходими минерали и микроелементи за правилното развитие на детето, без да има риск от предозирането им и пренатоварване на незрелите храносмилателна и отделителна система.
6. БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ СЪСТАВКИ НА МАЙЧИНОТО МЛЯКО
- имуноглобулини – представляват особен вид белтъци, които осигуряват естествена защита на детето от инфекции. Дори майката да боледува, в организма и се изграждат антитела (имуноглобулини) срещу причинителя на заболяването, които преминават в кърмата и по този начин предпазвaт бебето от заболяване;
- пребиотици – представляват несмилаеми олигозахариди (сложни захари), които избирателно стимулират развитието на полезната бифидусбактериална чревна флора. Тази, наречена още, добра чревна флора предпазва детето от болестотворните микроорганизми, които могат да попаднат в стомашно-чревния му тракт. На пребиотиците се дължи фактът, че кърменото бебе по-рядко страда от храносмилателни смущения като запек, колики и диария. Майчината кърма не съдържа пробиотици – (живи бактерии оказващи полезен ефект върху организма). Пробиотиците се развиват в храносмилателната система на детето, използвайки като хранителен субстрат пребиотиците.
- лизозим – разрушава клетъчната стена на бактериите като по този начин подпомага тяхното унищожаване;
- лактоферин – стимулира имунната система, свързва желязото, необходимо за развитието на бактериите, като по този начин потиска растежа им. От друга страна лактоферинът увеличава бионаличността на желязо у детето;
- клетъчни елементи – макрофаги, лимфоцити, които унищожават директно или чрез специфични вещества болестотворните микроорганизми;
- хормони и растежни фактори – стимулират узряването и специализацията на различните бариери в храносмилателната система. - нуклеотиди – представляват важни вътреклетъчни молекули и градивни елементи на нуклеиновите киселини (носители на генетичната информация). Участват в много биохимични и биологични процеси в организма. Стимулират имунната защита и клетъчния растеж.
- Мазнини – разрушават мембраните на някои вируси
- Ензими, антиоксиданти и много други